Дюните край Смокиня: обяснението е елементарно
Българското настояще може да бъде разказано през историята на безнаказаностите в тази страна. Именно поради тях сме на този хал. Именно поради тях се стига до безобразия като това с унищожените дюни край " Смокиня ".
Коментар от Емилия Милчева:
Уникалните дюни на “Смокиня север ” пречели на виладжията Иван Нончев да си гледа към морето. И вишните пред Японския хотел пречеха на Маринела Арабаджиева да прояви характерните си умения в екстериорния дизайн. В ръцете на Баневи пък куп български предприятия се трансфораха в скрап, а парите от руините умножиха благосъстоянието на семейството. По времето на Тройната коалиция с министър председател Сергей Станишев бе поръчано съоръжение за стотици милиони за АЕЦ “Белене ”, без да е подписан контракт за втора атомна централа. А по времето на няколко държавни управления КТБ бе надувана като балон, за който платихме няколко милиарда лв., когато го спукаха. И до момента в който се случваше всичко това, изтече безспорната отминалост за търсене на отговорност за така наречен “Възродителен развой ”, при който тоталитарният режим принудително смени имената на българските мюсюлмани. И още, и още…
Защо изброяваме тези образци ли? Ами с цел да покажем, че българското настояще може да бъде разказано през историята на безнаказаностите в тази страна. Точно те “насърчават ” всички ни да продължим да нарушаваме реда и законите - да хвърляме отпадъци на всички места, тъй като и без друго е мръсно; да разхождаме кучетата си, без да се погрижим за изпражненията им, тъй като “всички по този начин вършат ”; да даваме подкупи, с цел да уредим детето си в детска градина - “иначе не става, нали разбираш ”; да плащаме на пътен служител на реда, с цел да си затвори очите за наше нарушаване. И по този начин нататък.
Усещане за всепозволеност
Няма санкции, няма санкции, а виновността се размива от нескончаеми инспекции на инспекторати, прокуратури и парламентарни комисии. Всички ние сме eдновременно съучастници и пострадали, нарушители и жертви - и никой не е пожален от безнаказаността. Според Цицерон, най-голямото подучване за закононарушението е точно безнаказаността. Припомня ни го едно надникване в чашата на язовир “Цанков камък ” и изхарчените близо 1,5 милиарда лв. за 80 мегавата мощ.
Безнаказаност значи освен недостижимост и всепозволеност. Означава и всеобщо чувство за беззащитност, около което губим вяра за смяна и започваме да се уповаваме само на Божието отмъщение. Или на милостта на премиера Борисов.
Затова не е огромна изненада, че притежател на компания за авточасти, прочут измежду превозвачите като експерт по тахографи, е поръчал заравняване с екскаватор на стотици квадратни метра пясъчни дюни. Пораженията откри геодезическо снимане на разораната територия, която по документи се води предпазена. А от прокуратурата обясниха, че наказването за заличаване на дюни е до 3 години затвор или санкция от 10 000 до 100 000 лв. и публично неодобрение.
Но в този случай има и още стъпкана правда. Част от дюните са частна благосъстоятелност, а застрояването на българското Черноморие стартира стихийно и разрушително, без грижа за запазване на неговата уникалност и биоразнообразие.
Ако не беше пост в обществените мрежи на известния музикант и екоактивист Васил Гюров, историята можеше и да не излезе нескрито до началото на сезона. Странно е, че кметът на община Созопол Панайот Рейзи, който счита да се кандидатира за четвърти мандат, не е схванал в точния момент за протичащото се в подопечната му територия. Това е, прочее, същият кмет, който преди близо четири години затвори с ограда шосе от републиканската пътна мрежа - сред комплексите “Дюни ” и “Свети Тома ”. Обаждане на Борисов, а не институционален напън, го накара да я отстрани.
Въпросът към този момент не е какво наказване ще понесат разрушителите на дюните край “Смокиня ”. Въпросът е какъв брой дюни останаха въобще по Черноморието. По публични данни, общата им повърхност възлиза на 1120 хектара, от които 995 попадат в зони по Натура 2000. Една заглъхнала през днешния ден спекулация от 2012 година (Дюнигейт) беше за 29 декара дюни, продадени от земеделското министерство на тъста и тъщата на шефа на БФС Борислав Михайлов против сумата от 580 000 лв. (по две десетачки на квадратен метър). И препродадени на идващия ден за над 4 милиона лв..
Емилия Милчева
Паметници на безнаказаността
Не чакаме санкции за бездействието на институции, допускащи безобразия във щета на всички нас. Не чакаме наказания за висши служители, които разрешават монументи на културата да изгорят “по поръчка ” като Тютюневите хранилища в Пловдив или да се разпродават на парче като Царските конюшни в София. Да не приказваме за изискванията за публични поръчки, облагодетелстващи тъкмо избрани компании.
Да, от време на време страната се разбужда. През 2010 година, в първия мандат на Бойко Борисов, бе разрушено противозаконното яхтено пристанище на Баневи в курорта “Русалка ”. (Бетонните боклуци изпадаха в морето.) След правосъдно решение бяха отстранени и нелегално достроените етажи на къщи в Стария Несебър, включен в листата на ЮНЕСКО. Но един различен монумент на безнаказаността - хотел “Дюн ” на починалия Георги Илиев - все по този начин се издига на плажа в Слънчев бряг. Знае ли човек, някой ден и той може да попречи на нечия панорама към морето...
Виж всички публикации от Емилия Милчева-->
Коментар от Емилия Милчева:
Уникалните дюни на “Смокиня север ” пречели на виладжията Иван Нончев да си гледа към морето. И вишните пред Японския хотел пречеха на Маринела Арабаджиева да прояви характерните си умения в екстериорния дизайн. В ръцете на Баневи пък куп български предприятия се трансфораха в скрап, а парите от руините умножиха благосъстоянието на семейството. По времето на Тройната коалиция с министър председател Сергей Станишев бе поръчано съоръжение за стотици милиони за АЕЦ “Белене ”, без да е подписан контракт за втора атомна централа. А по времето на няколко държавни управления КТБ бе надувана като балон, за който платихме няколко милиарда лв., когато го спукаха. И до момента в който се случваше всичко това, изтече безспорната отминалост за търсене на отговорност за така наречен “Възродителен развой ”, при който тоталитарният режим принудително смени имената на българските мюсюлмани. И още, и още…
Защо изброяваме тези образци ли? Ами с цел да покажем, че българското настояще може да бъде разказано през историята на безнаказаностите в тази страна. Точно те “насърчават ” всички ни да продължим да нарушаваме реда и законите - да хвърляме отпадъци на всички места, тъй като и без друго е мръсно; да разхождаме кучетата си, без да се погрижим за изпражненията им, тъй като “всички по този начин вършат ”; да даваме подкупи, с цел да уредим детето си в детска градина - “иначе не става, нали разбираш ”; да плащаме на пътен служител на реда, с цел да си затвори очите за наше нарушаване. И по този начин нататък.
Усещане за всепозволеност
Няма санкции, няма санкции, а виновността се размива от нескончаеми инспекции на инспекторати, прокуратури и парламентарни комисии. Всички ние сме eдновременно съучастници и пострадали, нарушители и жертви - и никой не е пожален от безнаказаността. Според Цицерон, най-голямото подучване за закононарушението е точно безнаказаността. Припомня ни го едно надникване в чашата на язовир “Цанков камък ” и изхарчените близо 1,5 милиарда лв. за 80 мегавата мощ.
Безнаказаност значи освен недостижимост и всепозволеност. Означава и всеобщо чувство за беззащитност, около което губим вяра за смяна и започваме да се уповаваме само на Божието отмъщение. Или на милостта на премиера Борисов.
Затова не е огромна изненада, че притежател на компания за авточасти, прочут измежду превозвачите като експерт по тахографи, е поръчал заравняване с екскаватор на стотици квадратни метра пясъчни дюни. Пораженията откри геодезическо снимане на разораната територия, която по документи се води предпазена. А от прокуратурата обясниха, че наказването за заличаване на дюни е до 3 години затвор или санкция от 10 000 до 100 000 лв. и публично неодобрение.
Но в този случай има и още стъпкана правда. Част от дюните са частна благосъстоятелност, а застрояването на българското Черноморие стартира стихийно и разрушително, без грижа за запазване на неговата уникалност и биоразнообразие.
Ако не беше пост в обществените мрежи на известния музикант и екоактивист Васил Гюров, историята можеше и да не излезе нескрито до началото на сезона. Странно е, че кметът на община Созопол Панайот Рейзи, който счита да се кандидатира за четвърти мандат, не е схванал в точния момент за протичащото се в подопечната му територия. Това е, прочее, същият кмет, който преди близо четири години затвори с ограда шосе от републиканската пътна мрежа - сред комплексите “Дюни ” и “Свети Тома ”. Обаждане на Борисов, а не институционален напън, го накара да я отстрани.
Въпросът към този момент не е какво наказване ще понесат разрушителите на дюните край “Смокиня ”. Въпросът е какъв брой дюни останаха въобще по Черноморието. По публични данни, общата им повърхност възлиза на 1120 хектара, от които 995 попадат в зони по Натура 2000. Една заглъхнала през днешния ден спекулация от 2012 година (Дюнигейт) беше за 29 декара дюни, продадени от земеделското министерство на тъста и тъщата на шефа на БФС Борислав Михайлов против сумата от 580 000 лв. (по две десетачки на квадратен метър). И препродадени на идващия ден за над 4 милиона лв..
Емилия Милчева
Паметници на безнаказаността
Не чакаме санкции за бездействието на институции, допускащи безобразия във щета на всички нас. Не чакаме наказания за висши служители, които разрешават монументи на културата да изгорят “по поръчка ” като Тютюневите хранилища в Пловдив или да се разпродават на парче като Царските конюшни в София. Да не приказваме за изискванията за публични поръчки, облагодетелстващи тъкмо избрани компании.
Да, от време на време страната се разбужда. През 2010 година, в първия мандат на Бойко Борисов, бе разрушено противозаконното яхтено пристанище на Баневи в курорта “Русалка ”. (Бетонните боклуци изпадаха в морето.) След правосъдно решение бяха отстранени и нелегално достроените етажи на къщи в Стария Несебър, включен в листата на ЮНЕСКО. Но един различен монумент на безнаказаността - хотел “Дюн ” на починалия Георги Илиев - все по този начин се издига на плажа в Слънчев бряг. Знае ли човек, някой ден и той може да попречи на нечия панорама към морето...
Виж всички публикации от Емилия Милчева-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ